Свободата да бъдем Себе си

„Има три неща, които възрастните

могат да научат от децата:

да бъдат радостни без повод,

винаги да са заети с нещо и

 да се стремят

с всички сили към това,

което желаят.„

Паулу  Куелю

Свободни ли сме да бъдем такива, каквито сме?

Истинската свобода е свързана с човешкия дух — това е свободата да бъдем такива, каквито сме.

Кой ни пречи да бъдем свободни? Обвиняваме правителството, времето, родителите си, религията, Бог.

Кой наистина ни пречи да бъдем свободни? Сами си пречим.

Какво всъщност означава да бъдеш свободен?

Понякога се женим и казваме, че сме загубили свободата си, после се развеждаме и пак не сме свободни. Какво ни пречи? Защо не можем да бъдем самите себе си?

Пазим стари спомени за времето, когато сме били свободни и това ни е харесвало, но сме забравили какво наистина означава свобода.

Когато видим дете на две, три или може би четири години, откриваме свободно човешко същество. Защо това същество е свободно? Защото прави, каквото иска.

То е напълно диво. Точно като все още неопитомено цвете, дърво или животно — диво!

И ако наблюдаваме двегодишни дечица, забелязваме, че през повечето време те са широко усмихнати и се забавляват. Те изследват света. Не се боят да играят. Страхуват се, когато се наранят, когато са гладни, когато някоя от потребностите им не е удовлетворена, но не се тревожат за миналото, не се вълнуват от бъдещето и живеят само в настоящето.

Малките деца не се боят да изразяват чувствата си. Те са толкова любящи, че ако срещнат любов, разтапят се в нея. Изобщо не се боят да обичат. Това е описанието на нормално човешко същество.

Като деца ние не се боим от бъдещето, нито се срамуваме от миналото. Нормалната ни човешка наклонност е да се радваме на живота, да играем, да изследваме, да бъдем щастливи и да обичаме.