Коя богиня е в теб?

Коя богиня е движеща сила в теб и кои са тези богини?



С какво може да се обясни това, че за някои жени най-важни са брака и децата, докато други поставят на първо място независимостта и професионалните постижения? Защо има жени, които в една ситуация се държат като екстровертни и рационални кариеристи, обръщащи прецизно внимание на детайлите, докато в друга се превръщат в интровертни домакини и грижовни майки? Колкото по-сложно устроена е една жена, толкова по-вероятно е в нея да действат няколко богини. Задачата на съвременната жена е съзнателно да избере кои от тях да развива и кои да преодолява.


"Богините във всяка жена" Джийн Шинода Болън

Артемида, богинята на лова и луната, олицетворява независимата, устремена към постижения жена.
Атина, богинята на мъдростта и занаятите, представлява разумната, самоуверена жена, която се вслушва по-скоро в ума, отколкото в сърцето си.
Хестия, богинята на сърцето, превъплъщава търпеливата и уравновесена жена, която обича да се усамотява и излъчва усещане за неприкосновеност и цялостност.
Хера, богинята на брака, е символ на жената, за която ролята на ученик, професионалист или майка са второстепенни в сравнение с първичната й цел да се омъжи.
Деметра, богинята на плодородието и архетип на майката, представлява порива у жената да осигури на децата си физическа и духовна грижа.
Персефона, девойка и владетелка на подземното царство, изразява склонността на жената към покорство, пасивност и стремежа да се хареса и да бъде желана от другите.
Афродита, богинята на любовта и красотата, „алхимичната” богиня, управляваща насладата на жената от любовта и красотата, сексуалността и чувствеността, тласка жените към осъществяване на творческите им и съзидателни функции.

Първата група богини включва девствените богини – Артемида, Атина и Хестия. Във втората група обединява уязвимите богини – Хера, Деметра и Персефона. Третата група е особена, в нея попада една единствена богиня - Афродита, богинята на любовта и трансформацията.

Всяка една от група богини се характеризира с различни потребности, различно отношение към околните, различни любими роли и т.н. Всяка от тях притежава както положителни, така и отрицателни черти – митът на всяка конкретна богиня разкрива кои са значимите за нея ценности, както и метафорично изразява какво би могла да направи жената, ако в психиката й е активирана дадена богиня.

Първата група - тази на девствените богини - АТИНА, АРТЕМИДА, ХЕСТИЯ.
Тези три богини олицетворяват онази самодостатъчна и независима част от жената, която не се нуждае от интимна връзка с някого (мъж, приятели, деца), за да се чувства значима и пълноценна. Атина и Артемида са богини, ориентирани към постиженията, към изявата в обществото, докато Хестия е фокусирана навътре, към себе си, към собствените си преживявания. И трите богини изразяват вътрешния импулс на жената да развива таланта си, да реализира целите си, да се състезава с другите, да решава и преодолява проблемите.
От психологична гледна точка, девствените богини в жената изразяват нейната най-истинска същност – коя е тя, в какво вярва, каква иска да бъде в живота си.

УЯЗВИМИТЕ БОГИНИ – ХЕРА, ДЕМЕТРА И ПЕРСЕФОНА

        Представящи традиционните роли на жената като съпруга, майка и дъщеря. Те са богините, чиято идентичност и благосъстояние зависят от свързаността им със значим за тях човек, т.е изразяват потребността на жената от интимна свързаност.

            В митологичен план, и трите богини са били отвличани, изнасилвани, доминирани или унижавани от мъжките богове. Всяка една от тях е страдала при разрушаване на значимата за нея връзка, всяка се е чувствала безпомощна и е реагирала по присъщия за нея начин (Хера – с гняв и ярост, Деметра и Персефона – с депресия) – т.е в определен момент от живота си те са проявили симптоми, свързани с определени психологични разстройства. В този смисъл, жените, у които тези архетипи са активни, са предразположени към уязвимост. Същественото в живота им не са постиженията, автономността или новите преживявания, а свързаността с Другия.

        Това, което ги мотивира, е именно свързаността – любовта, одобрението, потребността да имаш мъж до себе си (Хера), да се грижиш за някого (Деметра) или да бъдеш зависим (Персефона). За тези три жени вместването в традиционите женски роли (съпруга, майка, дъщеря) е достатъчно, за да осмисли живота им.


АФРОДИТА  – БОГИНЯ  НА  ТРАНСФОРМАЦИЯТА

Афродита, най-общо казано, ни помага да сменяме двете роли. Да превърне в прелъстителка жената-войн, когато се налага. Да провокира привързаната към семейството да не се занемари, да остане красива и секси жена











1 коментар: