Начинът на мислене въздейства на
чувствата.
Следователно, за да се чувствате
по-добре,
сменете вредните си мисли.
Да се греши е човешко.
Мислите, нагласите и убежденията
имат огромен ефект върху това, как се чувствате и как интерпретирате външния
свят. Грешките при мисленето или погрешните преценки са неволни грешки, които всеки от време на
време прави.
Ето, някои от най-честите
„дефектни” и вредни начини на мислене, които много пъти ни водят в погрешната
посока и към погрешни умозаключения:
1.Катастрофизиране
–
„превръщане на
мухата в слон”
Катастрофалното
мислене е въображението, че от едно относително незначително отрицателно
събитие могат да произлязат всички видове злини и нещастия. То довежда много
нещастни хора до това да не могат да си обяснят правилно фактите и ситуациите,
закъсняването се обяснява като автомобилна катастрофа, неразбирателството като
тотален отказ.
- Помислете за по-малко плашещи обяснения на събитията
- Какви други могат да бъдат причините за дадена ситуация?;
- Кое според вас не може да бъде?;
- Ако ваша приятелка е в подобна ситуация, какво обяснение бихте й дали, какъв пример ще й дадете?
- Не се вглъбявайте в такива крайни емоции.
- Имате ли достатъчно доказателства за да направите такова заключение?
- Потърсете това, което противоречи на катастрофалното ви предположение.
2.Мисленето всичко или нищо –
вместете се някъде по средата
Мисленето „бяло – черно” е крайно и може да ви
доведе до крайни емоции и действия. Хората могат или да обичат или да мразят,
нещо може да бъде перфектно или да е голямо бедствие, или сте виновен или
освободен от всякакви отговорност. Не звучи много разумно !
Термометъра
показва в градуси, а не в крайности.
- Бъдете реалисти – една поничка не разваля цялата диета. Напомняйте си за общата цел,простете на себе си за неволната грешка и възстановете диетата си.
- Развийте „хем…хем” умения за умерено, а не крайно мислене – Това е алтернативата на „всичко или нищо”. Мисловно може да си позволите да съществуват две изглеждащи противоположни понятия да съществуват заедно. Можете хем да успеете в постигането на всичките ви цели, хем да сте се провалили в една-две. Животът не е положение, при което сте или провален или успешен.
Мисленето „всичко или нищо” може
да саботира целево-насоченото поведение. Най-вероятно ще се признаете за
победен при първото нещо, което заплашва целта ви,като отказвате да позволите
някаква грешка да се случи в допустимата си
граница. Пазете се от изказвания „или…или” и от глобални понятия като
„добър” и „лош”, „успех” и „провал”. По такъв начин не могат да се тълкуват
нито хората, нито житейските ситуации.
3. Предсказанията –
стойте настрана от кристалната топка
Вие вероятно не владеете
извънсетивни възприятия, свръхспособности или някакви особени умения, които ви
помагат да погледнете в бъдещето. И все пак опитвате !
За съжаление обаче, предсказанията,
които правите, има вероятност да се окажат неверни и негативни….По-добре
оставете бъдещето да се развие, без да се опитвате да отгатвате как точно ще
стане това.
- Проверете предсказанията си – никога няма да узнаете колко бихте се забавлявали, ако не отидете на парти, например.
- Подгответе се да поемате рискове – „Корабът е в безопасност на пристанището, но не за това е бил построен”. Рецептата за интересен и разнообразен живот е да се научите да живеете експериментално и да поемате рискове с мярка.
„Миналите
преживявания не определят бъдещето”
Обикновено, предсказването на
бъдещето спира действията.Може да се превърне в нещо като себереализация на
предсказанието. Ако продължавате да си
казвате,че няма да се забавлявате, вероятно наистина ще сбъднете
предсказанието.
4.Четене на мисли –
да се опитате да отгатнете чужди мисли
Мислите си, че
знаете какво мислят другите хора, така ли?
Може никога да не разберете със
сигурност какво другият човек мисли, така че не наливайте масло в огъня като си
правите празни заключения, в които да слагате собствените си предположения.
- Създайте алтернативни причини на това, което
- Помислете, че може да грешите в предположенията си- имате ли достатъчно неоспорими доказателства
- Намерете повече информация – ако е удобно, попитайте.
Човек е склонен да чете мисли,
когато се страхува най-много. Ако си въобразявате, че нещо се върти в главите
на другите, се замислете, че по-скоро всичко е заложено във вашата глава.
5.Емоционални
аргументи – напомнете си, че чувствата не са факти
Сигурно
вашите чувства са наистина неоспорими факти относно това как стоят нещата?
Всъщност, не винаги е така.
По-често, разчитайки на чувствата си като пътеводител, те ви извеждат извън
действителните обстоятелства. Ето пример за това:
Миналия
месец вашият приятел е прекарал много нощи в офиса с колежката. Започвате да го
подозирате и ревнувате. Базирайки се на тези чувства, заключавате, че той има
връзка с нея.
Дайте си време и оставете
чувствата да отминат – има голяма вероятност чувствата ви да са много повече в
следствие на някакво сегашно емоционално, отколкото на реално състояние.
А пък може и в следствие на
умора.
6. Преобобщаването
Това е грешката да се правят
глобални заключения от едно или няколко събития. Когато се хванете да мислите с
понятия като „всичко…”, „никога…”, „хората са…” или „светът е…и т.н.
Например – Чувствате се подтиснати. Когато се качите в колата, за да отидете на
работа, тя не тръгва. Вие си мислите „Нещата винаги се случват на мен. Никога
нищо не е наред”, което ви кара да се почувствате още по меланхолично.
Да се укорявате на базата на една
направена грешка, няма да реши проблема, така че насочвайте правилно глобалните
заключения.
7. Окачествяването (класифициране)
Класификациите и процесите на
класифициране на хора и събития са навсякъде. Примерно, хората които имат ниско
самочувствие се окачествяват като „безполезни”, „неспособни”, „по-низши” и др.
Ако окачествявате другите хора
или себе си като „безполезни или кофти”, най- вероятно ще започнете да се
ядосвате или да изпитвате не толкова „свежи” емоции.
Окачествяването
крие много рискове,
например отхвърляне на потенциално подобрение или промяна. Всички човешки същества имат много „лица”, уникални са сами по себе си и постоянно се
променят.
Едно
лошо действие не е равно на лош човек.
8. Абсолютните изисквания
Мисли и убеждения като „трябва”, „длъжен
съм” , „нужно е”, „предпочитам”, „иска(ама на всяка цена), „желая(не ме
интересува друго) са често проблематични, защото са крайно
строги. Непрекъсната склонност на изискванията, които отправяте към себе си, за
другите и външният свят, означава, че не се адаптирате към реалността толкова
добре, колкото е здравословно.
Когато имате строги изисквания
затова „какви трябва да бъдат нещата”, вие нямате граници за отклоненията и
грешките, които могат да възникнат. Ставате уязвими и изживявате преувеличени
смущения и тревоги, като видите, че нещата от живота не са такива, каквито
искате.
9. Умствено филтриране – излишните предрасъдаци
Умственото филтриране е
отклонението при начина, по който обработвате информацията, при което приемате
само тази информация, която пасва на убежденията ви.
Например, ако пресявате вашите
постижения през филтъра „Аз съм провал”, само свързаната с провала информация ще преминава. Ако
погледнете постиженията на приятелите си през същият филтър, вероятно е да
откриете много повече успехи.
Представете си, че събирате
доказателства за пред съда, доказващи, че отрицателните ви мисли не са истина.
- На какви доказателства ще се позовете?
- Дали твърдението, че не сте харесван ще издържи пред съда, срещу доказателствата на приятелите ви, че са се държали топло с вас?
Ако винаги поемате информация,
която пасва на това което мислите в даден момент, можете много лесно да
продължите да мислите точно по този начин. Фактът, че не виждате положителните
неща в себе си или за случките, с които се сблъсквате, не значи, че те наистина
са такива.
„Задръжте бебето, когато изхвърляте водата от
къпането му”
10. Персонализирането-
преместете себе си от центъра на
Вселената
Персонализирането включва
интерпретирани събития, които се отнасят само за вас персонално, като се
пренебрегват другите фактори. Това може да доведе до емоционални затруднения,
като например чувство на ненужна вина и лесна ранимост.
„Чувствате
се виновен, ако ваш приятел е подтиснат и не можете да го развеселите. Мислите
си „Ако наистина бях добър приятел, щях да го развеселя. Очевидно е, че го
карам да се чувства още по-кофти”
„Чувствате
се наранени, ако приятел, който сте видели в магазина ви каже едно бързо „здравей”
и си тръгне. Вие си мислите „Очевидно е, че се опита да ме избегне. Явно съм го
обидил някак”
Можете да се справите с
персонализирането като помислите за друго обяснение на случилото се, които не
се въртят около вас. Не скачайте със заключението, че реакцията на някого се
отнася само към вас.
Когато вече знаете основните
мисловни грешки, ще бъде по-лесно да ги
идентифицирате. Записвайте ги, така
лесно могат да бъдат съхранени и да се работи към желана промяна.
Емилия Дамянова
