Статии: Борба или Бягство

„…Хората са на земята отдавна. Една от основните причини за оцеляването им досега е високоразвитата, интегрирана и мигновена реакция при усещането на опасност, реакция, известна като „борба или бягство“.

Когато се задвижи ответната реакция „борба или бягство“, умът незабавно се фокусира върху мястото на възприетата опасност. Той се напряга да получи още доказателства за това, че нещо не е в ред. Търси да намери опасността, злото, тревогата, дивите зверове.

Умът е един чудесен филтриращ механизъм. Той ни защитава от огромното количество информация. Ако това не беше така, щяхме да полудеем. Ние просто не можем да отделяме съзнателно внимание на всеки отделен детайл, постъпил в мозъка чрез петте ни сетива.

Когато се активизира ответната реакция „борба или бягство“, ние започваме да се оглеждаме за „това, което не е наред“ в ситуацията, в човека, в мястото или в нещото. Но и го откриваме! Винаги има нещо, което не е както трябва. Ние живеем в материален свят. А материалните неща по правило са несъвършени.

Така е и с нашия ум, който автоматично елиминира положителното и се съсредоточава върху отрицателното. Не ви ли звучи това като съвършена рецепта за нещастие?

Но става и по-лошо дори.

Ако някой неочаквано ни пресече пътя, докато шофираме, умът ни се зарейва назад в миналото и ние си припомняме всички груби и невнимателни хора, които някога сме виждали да карат кола, а после се сещаме и за всички груби и невнимателни хора, които изобщо някъде сме виждали (и, разбира се, си казваме колко са ужасни).
Умът, едно невероятно наблюдателно и точно оръжие, търси възможността за нещастие както вътре в себе си, така и навън. И я намира. Такава мисъл задвижва ответната реакция „борба или бягство“, което води до още по-ентусиазирано търсене на въображаеми беди, което пък от своя страна разкрива още по-ужасяващи Факти и доказателства, чрез които се отприщва една още по-силна реакция от типа „борба или бягство“, която…

Схванахте ли какво се получава?

Това е известно под названието „temper tantrum“ или загуба на самообладание, или „криза, породена от тревожност“, или паника, или да го наречем „животът, какъвто ние го познаваме“ през този век.

Ответната реакция „борба или бягство“ подлага тялото на проверка. Всичките му ресурси се мобилизират за незабавно, необходимо физическо действие — сражение или бягство.

Всички останали телесни функции се задържат — храносмилане, асимилация, произвеждане на кръвни телца, възпроизвеждане на телесните клетки, кръвообращение (с изключение на кръвоснабдяването на някои жизненоважни основни мускули), лечебни и имунологични реакции.

Освен това тялото изпомпва биохимични вещества в организма — естествено произведени лекарства. Мускулите се нуждаят от енергия, и то бързо.

Тялото ни се е подготвило да се сражава или да бяга, за да спаси живота си, а ние обикновено седим и кипим от гняв.

Многократното и ненужно задвижване на реакцията „борба или бягство“ по физиологичен път предизвиква огромен стрес в тялото ни.

Това отваря пътя за болести (на имунната система й се казва: „Задръж засега атакуването на тези вируси — Ще трябва да се сражаваме с диви зверове!“), за проблеми с храносмилането (язви и най-накрая рак), лоша асимилация (спира се навлизането на необходимите протеини, витамини и минерали), за забавено възстановяване след болест (да се овладее дадена болест е далеч по-малко важно от надвиването на дивия звяр), за намалено произвеждане на кръвни телца и други необходими антитела, за болки в мускулите, за умора и за общото чувство на „ох, ах, ами сега“.

Не звучи добре, нали. Но следва и по-лошо.

Спешно произведените химични вещества, останали неизползвани, накрая започват да се разпадат и образуват други,токсични вещества. Тялото ни трябва още веднъж да се мобилизира, за да се освободи от отровите.

Мускулите остават напрегнати дълго след задвижването на реакцията, особено тези около стомаха, гръдния кош, ниско долу на гърба, врата и раменете. (Повечето хора чувстват хронично напрежение поне в една от тези области). Чувстваме се нервни и напрегнати.

Умът все се опитва да открие причината за това. Ако тялото се чувства напрегнато, умът се чуди каква е причината за тази напрегнатост. Рядко стигаме до правилното заключение: „О, това са просто нормалните последици от ответната реакция „борба или бягство“, нищо особено.“ Обикновено започваме да изследваме вътрешната и външната обкръжаваща среда, за да открием дали няма нещо нередно. И както споменахме и преди, винаги ще се намери нещо, което да не е в ред.

Това е забележителният механизъм на ума. Като му се даде задача, той ще я изпълни с удивителна скорост и точност. Запитан „Какво има?“, той ще натрупа списък от оплаквания и ще ги провери и засече със заслепяваща бързина и прецизност. Всичко, което някой би трябвало да свърши, но не го е свършил (включително и ние самите), както и това, което не би трябвало да се върши, но е свършено, се преразглежда, като се поставя в центъра на вниманието, по показатели и с предимство. И всичко това по сигнал за усещане в тялото.

Естествено този преглед на неприятни случки и събития предизвиква един нов рунд от ответни реакции „борба или бягство“, което увеличава напрежението в тялото, а това от своя страна увеличава броя на проучванията в ума вследствие на въпроса „Какво става?“.

Виждате ли как тази спирала в посока отгоре надолу (ум/тяло) може да продължи неопределено дълго време?

Основните емоции, породени от ответната реакция „борба или бягство“, са гняв (емоционалната енергия за борба) и страх (емоционалната енергия за бягство).

В тези две емоции се съдържат повечето от емоционалните състояния, които ние обикновено свързваме с думата негативен.

ГНЯВ

враждебност
негодувание
вина (ядосване на себе си)
ярост
вбесяване
депресия
болка (обикновено сте притеснени за някой друг или за себе си, или и двете)

СТРАХ

ужас
тревога
плахост
стеснителност(общ страх от другите)
затвореност
необщителност
опасение
мъка (страх, че никога няма да обичаш отново или че няма да бъдеш обичан)

Освен че не са приятни, проблемът и с двете емоции е, че те предизвикват помрачаване на логичните, рационални решения.

Колко пъти сте влизали в конфронтация, за да откриете, както се казва, че сте пъхнали ръка в гнездо на оси.

Тъй като хората се страхуват от страха, те отстъпват педя по педя от собствения си живот. За някои изпращяването на клонки е толкова страшно, че те напълно изоставят територията на живота.

За много хора лошите мисли стават навик, неприятен навик, който с времето се превръща в пристрастяване. Това е болест като алкохолизма, като преяждането или употребата на наркотици.

Много хора страдат от тази болест, тъй като лошите мисли имат качеството да пристрастяват поотделно и заедно участниците във Великата тройка: тяло, ум и емоции. Ако едно ти се изплъзне, другите две чакат да те пипнат.

Умът се пристрастява към това да се смята все за прав. В този не съвсем съвършен свят един от най-леките начини да се окажеш прав е да предскажеш неуспех, особено за себе си. На ума му харесва да е прав. Ако се постави въпросът: „Какво предпочиташ: да се окажеш прав или да се почувстваш щастлив?“, някои хора, които наистина отделят време, за да обсъждат какво означава „да не си прав“, трудно биха направили избор.

Пристрастяването за тялото се получава от нахлуването на химични вещества, постъпили в кръвния поток вследствие реакцията „борба или бягство.“ Възбудата и стимулирането й от едно сериозно натрупване на лоши мисли е нещо силно. За някои хора лишаването от този прилив на адреналин представлява известно неудобство.

Емоциите се пристрастяват към силата на тези състояния. Те може да не са приятни, но са далеч от скуката. Тъй като емоциите се аклиматизират към дадено ниво на интензивност, те започват да изискват непрекъснатото й увеличаване. Това напомня на филмите с напрегнато и динамично действие — градусът на напрежение непрекъснато се покачва

Лошите мисли трябва да се лекуват като другите видове пристрастеност чрез привързаност към живота, търпение, дисциплина, воля и желание за подобрение, прошка и ясно съзнание, че възстановяването не само е възможно, но е и неизбежно, ако се следват някои напътствия.

Източник: http://songibson.wordpress.com/