Отлагането "убива" шанса за успех

„Няма нищо по-изтощително от непрекъснатото усещането за нещо недовършено.“

Уилям Джеймс

 Познато ли ви звучи това: имате да свършите дадена задача или проект, желаете да предприемете нещо, знаете че трябва да го направите, но все отлагате:

„ще започна по-късно“; „хайде утре“; „моментът не е подходящ“; „има време“, „още не съм готов“…

И продължавате да отлагате и отлагате…докато в един момент задачите стават прекалено много или става прекалено късно…

Една от най-големите пречки по пътя на успеха е отлагането. И не само това. Освен че „изяжда“ нашето време и понижава самооценката ни, отлагането води до стрес и дълбоки вътрешни конфликти.

Когато отлагаме дадена задача ние практически не действаме, но същевременно не можем да се насладим пълноценно на това бездействие, защото знаем, че имаме нещо да направим, че нещо ни „виси“ недовършено, а времето лети. Някакво неприятно чувство от вътре ни гложди и ни пречи да бъдем спокойни. И колкото повече времето минава, толкова повече започваме да се обвиняваме, да се чувстваме неспособни, мързеливи, бездейни, неорганизирани…

Колкото повече отлагаме, толкова повече задачата ни се струва все по-трудна и непосилна. Много точно казва Олин Милър:

„Ако искате да превърнете лесната работа в тежка, продължавайте да я отлагате.“

Не стига това, но ежедневието ни залива с нови задължения, задачите се натрупват и ние се чувстваме все по-натоварени, объркани и притиснати – не знаем от къде да започнем, недовършените отговорности се увеличават, а времето продължава да препуска….

И тъй като за човек е характерно да оправдава поведението си дори и пред себе си, подсъзнателно започва да си намира оправдания за отлагането.

Внезапно възниква друга „много важна“ задача, неотложна изглежда дори необходимостта да си провери пощата, да прегледа статусите във фейсбук, изведнъж му хрумва че трябва „спешно“ да се обади на приятел и т. н и т. н . И всичко това става причина за още отлагане.

Подсъзнанието ни е наистина удивително изобретателно в намирането на изход от неприятно или трудно занимание и да ни „представя“ нещата така, че да изглеждат напълно достоверни, важни и неоспорими причини, които да ни извинят. Например човек може да се почуства гладен, жаден и ли уморен само и само да не се заеме със задачата, а в някои случаи дори може да се разболее (да си болен все пак е съвсем основателна причина да не се захващаш за работа, нали?). Обстоятелства могат да се стекат по неблагоприятен начин – изневиделица ще дойде стане нещо „непредвидено“ или ще се случи така че все някой ще ни пречи и още куп различни варианти и поводи за отклоняване от целта.

Всичко това са защити, подсъзнателни механизми (ние не съзнаваме действието им) за избягване на болката, страха и неприятните усещания. И тъй като нашето подсъзнание е свързано енергийно с всичко около нас, то въздейства върху външния свят, или поне ни кара да захванем за всяко възникнало събитие и да го виждаме като причина за отлагане. И постепенно това се превръща в навик, в нашия начин да се справяме с трудностите.

Както виждате, този механизъм не е насочен срещу нас. В дълбоката си същност той „желае“ да ни предпази от болката, от неприятните усещания и цели да ни оневини и освободи от напрежението. Този механизъм ни позволява да се съхраним, като “отложим” временно справянето.

А зад отлагането се крие именно страх – страх от провал, страх от това че няма да се справим, защото задачата е прекалено сложна или трудна, страх от това че трябва да положим неимоверно много усилия, да проявим силна воля и едва ли не да насилваме себе си, което носи усещането за безсилие и дори болка.

Макар този механизъм е да „добронамерен“ и да желае да ни предпази, на практика започва да ни вреди. Това е така, защото целта му е да ни спаси от неприятното усещане сега, без оглед на бъдещето.

Какво можем да направим, за да преодолеем отлагането?

Дайте си сметка коя е истинската причина да отлагате.

Запитайте се от какво се страхувате – дали това не е страх от провал, страх от трудностите или страх че няма да можете да се справите?

Запитайте се в края на краищата какво толкова би станало ако се провалите? Със сигурност това, от което се страхувате е по-вероятно да се случи ако продължавате да отлагате.

Ако изобщо не ви харесва това, което трябва да направите и никак не вярвате че можете да се справите, по-добре откажете задачата (ако случаят позволява това) и се захванете с някаква друга дейност.

Но ако наистина искате да се свършите задача, единственият начин да преодолеете страха и да си докажете, че можете, е просто да го направите.

Открийте скритите механизми на подсъзнанието.

Опитайте се да откриете как се е формирал този навик. Проследете назад във времето случаите, когато все е възниквало нещо, което ви е пречило да извършите дадена задача. Може да откриете че често сте се разболявали, когато е било нужно да направите нещо, което за вас е било плашещо или е изисквало усилия. Или може да отриете, че винаги, когато сте взимали решение да започнете нещо, се е появяла някаква трудност сякаш нарочно да ви саботира.

Когато осъзнаете че в много случаи болестта, неразположението или саботиращите обстоятелства са били просто част от механизма на отлагането и оправдаването на действията ви и когато преодолеете страховете си, които включват този механизъм,  те вече няма да са ви нужни и ще отпаднат.

Разделете задачата на малки части и се концентрирайте върху всяка поотделно.

Когато започнем даден проект, учим за тежък изпит, трябва да завършим доклад или имаме поставена задача, често тя ни се струва много мащабна, сложна и непосилна. Например искаме да издадем книга и само мисълта за това колко време и усилия ще ни отнеме, както и хилядите неизвестни около този процес ни карат да отлагаме за по-натам – когато сме по-мотивирани, когато обстоятелствата се променят или разполагаме с повече време. Или имаме да се подготвим за изпит с конспект от 40 въпроса и изпадаме в ужас от мисълта че ни чака къртовска работа, че никога няма да можем да го научим и отново отлагаме…Нормална реакция.

По съвсем различен начин ще стоят нещата обаче ако разделим работата на малки задачи. Например днес ще се концентрирам върху плана за книгата, след това върху събиране на материали, избиране на име и така нататък. Или решавам днес да науча само 1 точка от конспекта, без да мисля колко много въпроси са останали.

Ключовият момент тук да се концентрираме само върху конкретната стъпка.Абстрахирайте се от мисълта за това колко много работа ни чака и колко много неизвестни има в процеса. Разбира се, няма как да разрешите всичко още сега, докато сте на първия етап. Концентрирайте се само върху етапа, на който сте и лека-полека нещата ще започнат да се изясняват и нареждат.

Мартин Лутър Кинг – младши казва:

„Не е нужно да виждаш цялото стълбище, просто направи първата стъпка.“

Направете си план.

Направете си график и разпределете главните и малките задачите по дни и часове. Поставете си срокове и отмятайте свършеното. Поставеният срок винаги мобилизира, а когато приключим с дадена точка от плана и я отметнем като завършена, това носи усещане за удовлетворение, усещане, че движим нещата и вървим напред. Нека това са вашите малки победи.

Вземете решение.

Често отлагаме да свършим задача, защото е свързана с взимането на някакво решение или становище по даден въпрос. Колебанието и страхът да не сбъркаме също ни карат да отлагаме за „по-натам“, надявайки се че нещата могат да се решат сами или че утре ще ни бъде по-лесно. Това „утре“ обаче никога не идва.

Затова просто отделете време и вземете решение. Винаги е по-добре да вземеш някакво решение и да действаш, отколкото да го мислиш, да отлагаш и в крайна сметка да не предприемаш нищо. Винаги е по-добре да опиташ и да се провалиш вместо да бездействаш. А всеки провал е всъщност опит и крачка към успеха.

Изключете фейсбук, скайп, телефона, телевизора и се концентрирайте само върху конкретното занимание.

Когато дадена работа изисква усилие за задържане на вниманието, всичко наоколо се оказва по-интересно. Така неусетно може да загледате някой филм, че дори и новините. Може да убиете часове, разглеждайки уж последно „само и това“ във фейсбук.

Махнете всичко и се съсредоточете върху това, което имате да правите, сякаш съществува само то. Отдайте му се напълно. По-добре е да работите половин час, но фокусирани върху целта, отколкото часове наред, разсейващи се от други неща. Когато сте фокусирани печелите време и енергия, тогава по-бързо ще свършите всичко и ще имате време за по-приятни неща.

Редувайте работата с почивки.

Създайте си подходящ ритъм на работа, за да можете да действате пълноценно. Например 1 час работа, 10 минути почивка. Вие най-добре можете да определите как точно да направите разпределението, важното е спазвате планираното и да знаете че времето за работа е само за работа, а времето за почивка – само за пълноценна почивка.

Мотивирайте се.

Както знаете, няма нищо по-вдъхновяващо и зареждащо от мотивацията. Запитайте се защо ви е нужно да вършите дадено нещо, защо го искате, какво ще ви донесе?

Това може да е повишение, постигането на някаква много важна за вас цел, а може да бъде и просто удовлетворение от себе си, усещане за спокойствие и ред, повишаване на самооценката и т. н.

Напишете на един лист всички ползи, които ще ви донесе завършването на задачата и го сложете на видно място така че често да си го напомняте.

Направете заниманието приятно, не е нужно да чакате вдъхновение или специален момент. Създайте сами вдъхновението си.

Начертайте си нещата, които трябва да свършите, научите или създадете. Изгледайте видео или филм, свързани с темата. Това ще ви помогне да се потопите в атмосферата и ще предизвика желание да действате.

Подредете бюрото си, проветрете стаята. Пуснете вдъхновяваща музика, прочете мотивиращи текстове или цитати.

Общувайте с мотивирани, уверени в себе си и действащи хора, хора, които постигат успех. Мотивацията е заразителна и скоро ще ви завземе ентусиазъм.

Споделете с приятели за това, което възнамерявате да правите.

Ако все отлагате да реализирате дадена идея, разкажете на свои приятели за проекта си и им кажете какви са сроковете ви. Така правите един вид обещание и пред себе си, и пред тях, а това ще ви накара да бъдете по-отговорни и да не се отказвате.

Просто започнете.

Често това, което ни кара да отлагаме, е че не знаем от къде да започнем – с трудните или по-леките задачи, кои са по-важни, и кои второстепенни. Разбира се, полезно е да определите приоритетите си, да си изградите стратегия дали ще ви е по-удобно да започвате с трудните задачи или да действате от лесното към трудното, от началото към края. Всеки може да открие своя подход.

Но в случая от решаващо значение е просто да започнете – с която и да е задача. Просто започнете. Още сега!

Създайте си навика да свършвате веднага дребните задължения.

В много случаи отлагаме изпълнението на дребни задачи. Това може да е да проведем телефонен разговор, да напишем служебен имейл в отговор на запитване, да измием чиниите, да идем до банката. Все неща, които не изискват много време, но ние ги пренебрегваме с думите: „после ще го свършва, сега имам по-важна работа, нямам време за това сега.“ Колкото и дребни и не особено важни да са подобни задачки, в един момент се натрупват и ни връхлитат познатите чувства на безсилие и хаос. Ставаме раздразнителни, започваме да се оплакваме че сме прекалено натоварени, виним съдбата или хората около нас. Сутрин ставаме с напрежение и усещане че отново имаме да вършим хиляди неща. Така неусетно влизаме в ролята на „горкия аз“.

А бихме могли да избегнем това ако просто действаме, точно сега, на момента.

В повечето случаи действието изисква просто няколко минути. Можем да изберем да откажем изпълнението на дадена задача (особено в случаите, когато някой все ни моли да свършим неговата работа), може също да изберем да възложим част от отговорностите в къщи на другите членове от домакинството (например и детето може да изхвърли боклука), но да трупаме задачи, да отлагаме и да обвиняваме света за положението ни, е напълно безсмислено и безполезно.

А вие какво мислите? Как се справяте с отлагането?

Споделете вашият начин и идеи.

интернет