Всеки от нас иска да бъде щастлив, дори и да не го признава открито, дори до го прикрива зад много думи. Дълбоко в душите ни са скрити предпоставките за това , как да станем по-щастливи. Единственото нещо което ни е необходимо да знаем е, че всичко е в нашите ръце, че щастието е постижимо.
Щастието днес сякаш се е превърнало във временна прищявка, подобно на детски играчки,които можем да обгърнем с ръце. Мятаме ги , като цветни балони, и единственото което виждаме е как се пукат един, по един. Съсредоточаваме се в материята, в цветовете, в големината и не виждаме как „въздухът” си отива, а с него и добруването. Не виждаме пламъкът в очите на другият, когато размята балона и го гони, сякаш отново е малкото дете, за което щастието, топлината , уюта и усмивката е най-желаното и най- голямата награда, дори и да не го осъзнава с „малката си главица”. Аристотел е казал,като че ли най-добре „ щастието е целият стремеж и край на човешкото съществуване”.
Науката за щастието заслужава да бъде нещо повече от прищявка. Позитивната психология е тази, която прави живота такъв, че да си струва да се живее. Наименованието й произлиза от убеждението, че правото на хората да развият позитивно състояние на ума, да живеят възможно най-пълноценния и щастлив живот, е точно толкова важно, колкото и съсредоточаването на традиционната психология върху поправянето на техните недостатъци и лекуването на патологичните състояния.
В книгата си „Пътят към щастието”, Соня Любомирски е използвала като опорна точка научаване на уменията, които хората могат да използват, за да се издигнат на по- високо и постоянно ниво на удовлетворение. Различното при нея е това, че няма точни и ясни препоръки как да достигнем до „пътят” , който ще ни направи щастливи, няма готови рецепти, същината е как да си помогнем сами и да открием подходящата стратегия за нас, според нашия темперамент, според нашите способности, според нашият натрупан опит, според нашите субективни преживявания. Защото човек е строго индивидуален със своите лично натрупани плюсове и минуси. Авторката ни е очертала широки граници, големи „магистрали”, където всеки да открие своята пътечка, късмета да я познае, да се задържи на нея и с широка усмивка да успее да премине препятствията, които са определени за него, където има 40% да работи за своето добруване.
„За да промениш нечий живот, започни веднага,
направи го необикновено,
без възражения”
Когато се замислим, какво ни прави щастливи, кое е първото нещо което ни идва наум ? И ако го получим, дали ще бъдем трайно щастливи?
• Взаимоотношения
• По-добра работа
• По-внимателен партньор
• Детето ни да бъде отличник
• Да съм по-слаба
• Повече пари
• Повече време
Уловката се крие в това, че сме склонни да търсим щастието на погрешните места. Онова което вярваме, че ще донесе голяма промяна в живота ни, според научни изследвания, води само до незначителна промяна, докато в същото време пропускаме истинските източници на щастие. Хората сме желаещи същества, колкото повече желанията ни се изпълняват,толкова на тяхно място идват други. Искаме все повече и повече, повече радост,повече смисъл в живота, повече насърчителни взаимоотношения и работа. И в стремежа се за „повече”, може би някои дори не са разбрали какво е щастие, други може би са го изпитвали, но се чувстват безсилни да го върнат обратно. В този хаос, се преживяват чувство на слабост, на пропадане в дупка или рутината на еднообразния живот. Затова ни е нужна стратегия.
Първата крачка, първата стъпка да станем по-щастливи и да излезем от „дупката” е признанието, че нашият стремеж не е само самозалъгване. То е истински важна цел– такава, която имаме право да преследваме и да притежаваме необходимите средства, за да я постигнем. Щастието не означава да чакаме щастливата случайност да похлопа на вратата. „Всяко хубаво нещо, става бавно” , бих добавила ежедневно. Трябва да се работи ежедневно, да си доставяме малки радости, награди, които обичаме и ни носят наслада. Защо да бъдем щастливи? Щастието не означава само да се чувстваме добре, то носи със себе си много допълнителни облаги.
Щастливите хора са по-общителни и енергични, по-щедри и отзивчиви, по- харесвани от другите, те всъщност показват по-голяма съобразителност и остроумие в мисленето си и са по-продуктивни в работата си. Те са по- добри лидери и посредници и печелят повече пари. Щастливите хора са по- издръжливи пред лицето на изпитанието, имат по- силна имунна защита и физически са по- здрави и живеят по- дълго.
Психичното благополучие, в сравнение с всички области на живота има многобройни положителни и допълнителни облаги. Като ставаме по-щастливи ние не само увеличаваме преживяванията си на радост, отговорност, любов, гордост и благоговение, но също така подобряваме и други аспекти на живота си.
Ставайки по-щастливи ние укрепваме нашето чувство за увереност в себе си и на самоуважение, започваме да вярваме, че сме ценени хора,заслужаващи уважение. Последното и може би най- малко цененото предимство е ,че ако станем по- щастливи, ние ще облагодетелстваме не само себе си, но също и нашите партньори, семейство, познати и дори обществото като цяло.
Щастието не е някъде „отвън” то е „вътре” в нас. Колкото и банално да звучи то от всичко друго, е състояние на ума, начин да усетим и опознаем себе си и света в който живеем. Така, че ако искаме да бъдем щастливи утре- денят след днес, и през останалата част от живота ни, можем да го направим, като изберем да променим и управляваме състоянието на нашият ум. Другото нещо е „мисленето АКО”, нашите обстоятелства,трябва да разберем, че те оказват много малко влияние върху това как се чувстваме и как преживяваме щастието.
Ние не сме способни и е невъзможно да се адаптираме към всичко. Но доказателство за хедонистичната адаптация, особено по отношение на позитивните събития е много силно. Човешките същества се адаптират към желаните промени- богатство, къща и притежания, дори и към брака.
„ Различните хора търсят щастието по различни начини
И чрез различни средства, и по този начин създават за
Себе си различни видове живот...”
Всички ние имаме уникални нужди, интереси, ценност, средства и наклонности, които несъмнено не предразполагат към полагането на усилия и към извличането на полза от едни стратегии повече, отколкото от други.
Три начина за подходящи стратегии:
- Подход,съответстващ на източника на нещастието ни. – Става въпрос да помислим върху това каква е причината за нашето собствено нещастие.
- Подход,съответстващ на нашите сили. – Да определим силите си, талантите си и целите .Целта е дейност , която да подхожда на човека.
- Подход,съответстващ на начина ни на живот.- Да помислим за степента, до която дейностите които сме избрали, могат да бъдат приспособени към нашите нужди и начин на живот.
Насочването към по- голямо щастие не е нещо незначително, то изисква усилия и ангажиране. Избирането на подходяща дейност, която да приемете, в значителна степен увеличава шансовете ни за успех. От друга страна, ако сме избрали погрешна стратегия, е вероятно да не успеем или да се откажем напълно.
Подходящата диагностика е разработена за да ни предпази от обезсърчаване и да оптимизира начина, по който придобиваме увеличаващите щастието стратегии, които ще бъдат най-ефективни за нас.
Емилия Дамянова
