5 начина, които могат да възпрепятстват изневярата на жената

Известният психолог Уилард Харли (Willard Harley) в своята книга за семейството “His Needs, Her Needs: Building an Affair-Proof Marriage” анализира какво прави съпрузите по-податливи на любовните интриги. Харли изучил повече от 10 хиляди случаи на съпружеска изневяра и анкетирал няколкостотин мъже и жени с опит в извънбрачните връзки.
Според Харли най-важният проблем отдавна е известен и разбираем за всички: най-често съпрузите отделят по-голямо внимание на своите ангажименти и мисли, отколкото но партньорите си. В резултат на това те започват да търсят утешение от други хора.

Харли посочва 5 начина, които могат да възпрепятстват изневярата на жената.
1.
За да не се стига до изневяра е необходимо да се поддържа в жената чувството на привързаност. За повечето жени привързаност означава безопасност, защита, комфорт и подкрепа. Затова мъжът трябва постоянно да дава знак на жената, че той я подкрепя и защитава, че възприема нейните проблеми като свои, а така също че се гордее с нея.

2.
Общуването между мъжа и жената е невероятно важно. Жените се нуждаят от мъжа, включително и за да поговорят с него. Изследването на Харли показва, че след сватбата мъжете често спират да разговарят с жените си, което става причина за много проблеми и по-конкретно — жените започват да си търсят друг събеседник.

3.
Жените имат нужда от честност и откровеност. Жената очаква мъжът й да споделя с нея всичко, което засяга неговото минало, настояще и бъдеще. Ако жената почувства, че мъжът й я лъже, това разрушава нейното чувство за безопасност.

4.
Истинското семейство е немислимо без взаимни финансови задължения. Жените имат нужда от пари, за да живеят спокойно и комфортно. Жените разчитат, че техните съпрузи разбират това.

5.
По отношение на изпълнението на семейните задължения: жената разчита, че нейният съпруг ще бъде добър баща и ще изпълнява определени домашни ангажименти. По-голямата част от жените инстинктивно се стремят да създадат свой дом и да имат деца. Повечето жени също така разчитат, че партньорите им ще бъдат лидери в семейството и ще поемат върху себе си основните материални и морални ангажименти.

За да бъде предотвратена изневярата на мъжа, трябва да бъдат решени други задачи.
1.
Преди всичко мъжете имат нужда от сексуално удовлетворение. Типичната жена, според данните на Харли, не разбира, че мъжът се нуждае от секс по същия начин, по който тя има нужда от привързаност.

2.
Мъжете имат нужда от компания за почивка. Мъжете разчитат, че жените ще им правят компания, че ще изпитват същия възторг от риболова, като тях, ще се вълнуват от футбол и т.н., че ще харесват и гледат същите филми, които харесват те. След създаването на семейството жените често се опитват да натрапят на мъжете своето разбиране за отдих и развлечение, което пък събужда у мъжа желанието да почива сам някъде по-далеч от жена си.

3.
Мъжете имат нужда от привлекателни жени. Мъжете искат техните жени да са красиви.

4.
Мъжете смятат, че техният дом — тяхната крепост е спокойно и безопасно място. В къщи не трябва да ги ругаят, те не би трябвало да се сблъскват със скандали и недоволство. У дома те очакват да ги посрещат с радост.

5.
Мъжете имат нужда от възхищение. Жената е необходима, за да се гордее с мъжа си. Жените трябва да се възхищават колко добри и изключителни са техните съпрузи. Възхищението е най-добрата мотивация за мъжете. За да постигне нещо от мъжа си за жената е достатъчно да каже колко много тя цени усилията на мъжа си и колко би било добре, ако той направи и още нещо.

Социална тревожност- срамежливост или страх

Не е просто срамежливост или нервност, когато трябва да говориш пред непознати. Това е форма на тревожност, която пречи на хората в общуването, работата, търсене на нови възможности, намиране на партньор. Хората с тази форма на тревожното разстройство имат силното желание да избегнат всяко социално общуване и често се изолират. Те са уплашени от това, което другите мислят за тях. Постоянно се чувстват преценявани, съдени и винаги в негативен план. Имат опасението, че всяко социално взаимодействие ще доведе до отхвърляне. Стават жертва на своеобразни мисловни капани. Това са обикновено негативни мисли, приети за абсолютни истини. „ Един да скъсат на изпита и това ще съм аз“. „ Сигурно ще се изложа и това ще е краят“ Предполагат какво мислят другите и то винаги е критично. Намират „доказателство“ за предположенията си в изражението на лицата или жестовете им. „ Тя наистина ме мисли за глупав и скучен“, „ Присмиват ми се“. Често правят генерални изводи за себе си на базата на част от събития. „Аз съм пълен неудачник. Нямам сериозна връзка, а сега загубих и работата си“. Осемнадесетгодишна госпожица твърдеше, че всичките и връзки завършват с пълен крах. Оказа се, че има две краткотрайни увлечения със съученици. Развива се компенсаторно поведение, избягване на контакти, изолация. Когато социалното общуване не може да бъде избегнато идват физическите симптоми-недостиг на въздух, сърцебиене, виене на свят … Добре познатите симптоми на паничиски пристъп. Кои са причините за това страдание? Обикновено се касае за комбинация на генетични фактори, особености в химията и структурата на мозъка, преживени психотравми особено в детството /емоционално хладна и дистанцирана майка, прекалено критични родители, липса на родителска грижа, преживяно насилие…/ Може да се касае за заучено поведение. Ако родителите са по-тревожно реагиращи, те могат да предадат своите поведенчески модели на децата си. Кои са пътищата за излизане от хватката на социалната тревожност? Когнитивно поведенческа психотерапия, антидепресанти и намаляващи страха медикаменти. Преди медикаментите и психотерапията предлагам някои основни стъпки за самопомощ. Първата крачка е да се оспорят негативните мисли. Защото те стоят в основата на проблема. Защо да ме смятат за глупав и некомпетентен? Аз не съм неудачник. Второ. Тревожността е дълбоко свързана с физическото състояние. Още щом се появи безпокойството, цялото внимание да се концентрира върху дишането. Не се чака появата на симптомите на паника. Повърхностното и учестено дишане може да ускори поническия пристъп. Затова автоматизираненето на дълбокото, диафрагмално дишане ще помогне за овладяване на безпокойството. Овладява се нервността и чак тогава се пристъпва към общуване. Придържането към здравословен ритъм и начин на живот са леснодостъпни, но изключително важни. Редовните спортни занимания понижават общото ниво на стрес хормоните. Пребиваването на открито вдига нивата на серотонина и стимулира секрецията на мелатонин. Те са важна страна от химията на мозъка, която има отношение към безпокойството, тревожността и страха. Трето. Може да се започне с малки крачки. Прекарване на известно време в позната среда с по-близък приятел. Проява на внимание към съседи и познати. Ако към тези стъпки се добави психотерапия, мускулна релаксация, постепенна промяна в мисловните модели, успеха е близо.

Д-р Катя Казакова – невролог психотерапевт

Самонараняването

Един от основните защитните механизми на човека е ретрофлексията носи смисъла „правя на себе си онова, което искам да направя на теб”. Терминът ретрофлексия (retroflection) буквално означава „връщане назад”. Това е поведение, често несъзнавано, в което поставяме границата между мен и другия, но я поставяме вътре в нас – така тя никога не достига реалното си място. С това поведение се свързват всички видове самонаказание, мазохизъм – емоционален и физически, самонараняване, саможертва и най-голямото от тях – самоубийството.

Онова, което наричаме психосоматични болести се появяват обикновено в резултат именно на изпитан гняв в отношенията с някого, който се обръща против нас самите. Самоубийството е висша форма на ретрофлексия – убиваме себе си вместо да убием онзи, който ни е причинил страдание.

Човек с ретрофлексивен характер се отнася към себе си както би искал да се отнесе към другите хора. Ако се саботира и самонаказва по някакъв начин може да постои с въпроса „За кого всъщност е предназначено това?”

Емоциите, реакциите, действията, които са предназначени за друг човек променят посоката си и се обръщат към нас самите. Всъщност, те не правят това сами. Правим го ние, с доброто намерение да избегнем повече болка. Ретрофлексията, като задържан импулс в нас (приятен или неприятен) възниква тогава, когато по някакви причини не можем да реагираме на натрупаните в нас емоции по външен начин. Например детето, обидено от родителите, не може да прояви гнева си към тях и е необходимо да го потисне. Енергията на гнева не изчезва, а само променя своята посока, превръщайки се в автоагресия, а след това в чувство за вина. Така другия няма никаква идея какво се разиграва в ума ни и колко мъчително може да е такова „въртене в себе си”.

В такова психично състояние (като правило това започва в детството) не може да не намери повторение в поведението на възрастния. За да избегнем болката и рисковете, свързани с нови опити ние се отказваме преди тях. Средата, бидейки по-силна побеждава и налага своите желания в противоречие с желанията ни. Въпреки това, наказанието не премахва необходимостта от поведение, което се наказва, детето се научава да съдържа емоциите си, изразявайки навън само подходящите такива.

Живеем в общество, което разцепва нашата цялостност – издига в култ дружелюбността, любезността, комуникацията и действието и заклеймява агресията, гневът, мълчанието и тъгата. Всички в някакъв момент сме усещали този натиск. Като социално неприемливи чувства е много по-лесно да ги обърнем срещу нас самите, отколкото навън. Примери има безкрайно много: Усмихваме се, когато ни се плаче. Говорим, когато ни се мълчи. Мълчим, когато ни се крещи. Питаме, когато искаме да кажем. Страхуваме се, когато искаме да дадем. Замълчаваме, когато знаем, че сме имаме право.

Така енергията се разделя на две – част от напрежението се стреми към първоначално изразяване и никога не достига тази цел, а другата част се връща обратно вътре в нас – за да задържи този стремеж под контрол. Така, онова което първоначално е било конфликт между нас и другите, постепенно се превръща във вътрешен конфликт, между една част и друга част от нас. При потискането на емоциите си ние губим осъзнаване за сдържаното, така и за процеса на сдържане. Стремежът е да се възстанови осъзнаването за самото блокиране, което ни дава възможността да усетим какво и как самите ние правим.

Саморазрушителното поведение много често се крие зад заблуждението, че „гълтайки” реакцията предназначена за друг и правейки го на себе си – това НЕ НИ ПРАВИ ЛОШИ. Мислим си, че е по-безопасно и така няма да бъдем ОТХВЪРЛЕНИ от другия – като нараним себе си и по този начин правим така, че другия да чувства вина. Истинското чувство под вината винаги е друго.

Преди всичко обаче, самонараняващия се човек изпитва огромна, често непоносимо силна болка и единствения начин да я овладее е като си причини друга, по-голяма, която да заглуши основната. По този начин нашите чувства реално не достигат външния си обект – ние сме поставили общуването с него вътре в нас и сме решили да обърнем срещу себе си.

Психотерапевтичната помощ при саморазрушителните импулси е свързана с връщането към истината на задържаната емоция. Така, тръгвайки от чувството за вина се подкрепя изразяването на основното чувство, причина за автоагресията и промяна на фокуса от вътре – навън. В този случай заключения импулс в тялото, който е разделял вътрешните ни части наново се съединява и обединява в едно цяло всичко, което човек иска да изрази външно.

Духовна терапия

Как да се освободим от обидата

Ако желаете да се почувствате свободно, да се освободите от тежестта в душата ви и да станете по-любящи, простете на хората, които са ви обидили и на вас самите. Гневът и разочарованието, които са останали вътре във вас могат да влияят негативно върху вашия живот. Искате ли да узнаете как да простите на човек и да се освободите от обидата? Ето практични препоръки от авторитетни психолози, които могат да ви помогнат да направите това.

„Да простите – означава да намерите свободата“

Прошката е облекчение, разбиране на връзките между случващото се сега и случилото се някога. Прощавайки на човек, ще ви бъде много по-леко да станете щастливи и продуктивни в постигането на своите цели, защото прощавайки на другите хора, вие правите по-добро не на тях, а на себе си. Но понякога да простиш не е толкова лесно, да "преглътнеш" обидата, да я преработиш и т.н. 

Непростената обида може:

Да ви лиши от чувството за собствено достойнство.

Да ви държи в лапите на гнева, възмущението и негодуванието.

Да ви застави да чувствате безпомощност и разочарование.

Да ви причини физическо и психологическо страдание.

Да ви лиши от радостното наслаждаване на отношенията или постиженията.

Прощавайки или искайки прошка, ще получите:

Облекчение и освобождаване от лошите мисли.

Лекота, чувство за състрадание и доброжелателност.

Усещане за благородство, което ще ви направи по-добри, ще ви въодушеви и ще ви даде сили.

Възможност да станете съвсем нов, обновен човек.

Погледнете фактите в очите:

Нека бъдем откровени – "длъжни" сме да прощаваме, защото нашата обида доста тежи и е неприятна. Ако не признаете, че заровили в плаващите пясъци своята озлобеност, никога няма да я извадите оттам и няма да можете да живеете пълноценен живот.

Избавете се от гнева

Даже ако знаете, че действието на този, който ви е обидил е действително отвратително и вашият гняв е справедлив, постарайте се да намерите в себе си сили, за да обуздаете вашето раздразнение и злоба.

Спомнете си своите обиди.

Спомнете си всичките получени оскърбления. Но не заради това да се облеете в сълзи от жалост към себе си. Вместо това вземете лист хартия, химикалка и подробно опишете обидите, които са ви били нанесени. Започвайте всяко ново описание със следните думи: „Аз напълно прощавам на ______ (името на човека) за ______ (списък със злините)”. Не пишете механично, бъдете искрени, честни и се замисляйте за всяка дума. Когато свършите, прочетете списъка няколко пъти, след това го запалете над тоалетната чиния, изчакайте хартията максимално да догори в ръката ви и изхвърлете във водата нейните остатъци заедно с пепелта.

Такава процедура освобождава от гнетящото чувство за несправедливост. Ако трябва, повторете всичко гореописано толкова пъти, колкото е необходимо. Но бъдете внимателни: изгорените палци и пожарът не са нужни никому.

Оправдайте, ако нямате достатъчно улики

Приемете, че в болшинството случаи обиждащите ви са били просто егоисти. Те не могат да разберат, че ви нараняват. Бъдете по-достойни и благородни от тези глупци. Отнесете се с разбиране към тези постъпки, които простите хора вършат и избавете себе си от гадните спомени.

Простете на самите себе си

За да се освободите от гнета на гнева и разочарованието, не е достатъчно да простите само на човека, който ви е обидил, защото вие също сте направил грешка и много добре помните това. Едва ли ще искате от всички обидени от вас извинение, затова е необходимо да простите сами на себе си. Ако искате, запишете и прочетете или пък само кажете следните думи, стоейки пред огледалото и гледайки своето отражение: „Моля напълно да ми прости ______ (името на човека) за ______ (списък с вашите грешки). Аз искрено му/й желая хармония, мир и доброта, нека неговия/нейния живот се развие по най-добрия начин и обидата, нанесена от мен, не повлияе на неговата/нейната съдба”.

Ако сте направили нещо не както трябва – веднага се поправете, не отлагайте. Помнете, че навременните и искрено поднесени извинения са много по-важни от закъснелите оправдания.

Каква е ползата от това?

Прощаването може да бъде не по-малко важно за човека от храненето, физическите упражнения или вярата в себе си. Признаването на своите грешки и освобождаването от негативните емоции, провокирани от другите хора, ще изменят вашия живот към по-добра посока, ще премахнат раздразнителността и враждебността към целия околен свят.

Освободени от негатива, не го натрупвайте отново. Ако направите нещо не както трябва – веднага се поправете, не отлагайте. Помнете, че прощавайки, освобождавате място в своето сърце за положителни, чудесни емоции, които не могат да пробият иззад гнева, възмущението и негодуванието.

Отлагането "убива" шанса за успех

„Няма нищо по-изтощително от непрекъснатото усещането за нещо недовършено.“

Уилям Джеймс

 Познато ли ви звучи това: имате да свършите дадена задача или проект, желаете да предприемете нещо, знаете че трябва да го направите, но все отлагате:

„ще започна по-късно“; „хайде утре“; „моментът не е подходящ“; „има време“, „още не съм готов“…

И продължавате да отлагате и отлагате…докато в един момент задачите стават прекалено много или става прекалено късно…

Една от най-големите пречки по пътя на успеха е отлагането. И не само това. Освен че „изяжда“ нашето време и понижава самооценката ни, отлагането води до стрес и дълбоки вътрешни конфликти.

Когато отлагаме дадена задача ние практически не действаме, но същевременно не можем да се насладим пълноценно на това бездействие, защото знаем, че имаме нещо да направим, че нещо ни „виси“ недовършено, а времето лети. Някакво неприятно чувство от вътре ни гложди и ни пречи да бъдем спокойни. И колкото повече времето минава, толкова повече започваме да се обвиняваме, да се чувстваме неспособни, мързеливи, бездейни, неорганизирани…

Колкото повече отлагаме, толкова повече задачата ни се струва все по-трудна и непосилна. Много точно казва Олин Милър:

„Ако искате да превърнете лесната работа в тежка, продължавайте да я отлагате.“

Не стига това, но ежедневието ни залива с нови задължения, задачите се натрупват и ние се чувстваме все по-натоварени, объркани и притиснати – не знаем от къде да започнем, недовършените отговорности се увеличават, а времето продължава да препуска….

И тъй като за човек е характерно да оправдава поведението си дори и пред себе си, подсъзнателно започва да си намира оправдания за отлагането.

Внезапно възниква друга „много важна“ задача, неотложна изглежда дори необходимостта да си провери пощата, да прегледа статусите във фейсбук, изведнъж му хрумва че трябва „спешно“ да се обади на приятел и т. н и т. н . И всичко това става причина за още отлагане.

Подсъзнанието ни е наистина удивително изобретателно в намирането на изход от неприятно или трудно занимание и да ни „представя“ нещата така, че да изглеждат напълно достоверни, важни и неоспорими причини, които да ни извинят. Например човек може да се почуства гладен, жаден и ли уморен само и само да не се заеме със задачата, а в някои случаи дори може да се разболее (да си болен все пак е съвсем основателна причина да не се захващаш за работа, нали?). Обстоятелства могат да се стекат по неблагоприятен начин – изневиделица ще дойде стане нещо „непредвидено“ или ще се случи така че все някой ще ни пречи и още куп различни варианти и поводи за отклоняване от целта.

Всичко това са защити, подсъзнателни механизми (ние не съзнаваме действието им) за избягване на болката, страха и неприятните усещания. И тъй като нашето подсъзнание е свързано енергийно с всичко около нас, то въздейства върху външния свят, или поне ни кара да захванем за всяко възникнало събитие и да го виждаме като причина за отлагане. И постепенно това се превръща в навик, в нашия начин да се справяме с трудностите.

Както виждате, този механизъм не е насочен срещу нас. В дълбоката си същност той „желае“ да ни предпази от болката, от неприятните усещания и цели да ни оневини и освободи от напрежението. Този механизъм ни позволява да се съхраним, като “отложим” временно справянето.

А зад отлагането се крие именно страх – страх от провал, страх от това че няма да се справим, защото задачата е прекалено сложна или трудна, страх от това че трябва да положим неимоверно много усилия, да проявим силна воля и едва ли не да насилваме себе си, което носи усещането за безсилие и дори болка.

Макар този механизъм е да „добронамерен“ и да желае да ни предпази, на практика започва да ни вреди. Това е така, защото целта му е да ни спаси от неприятното усещане сега, без оглед на бъдещето.

Какво можем да направим, за да преодолеем отлагането?

Дайте си сметка коя е истинската причина да отлагате.

Запитайте се от какво се страхувате – дали това не е страх от провал, страх от трудностите или страх че няма да можете да се справите?

Запитайте се в края на краищата какво толкова би станало ако се провалите? Със сигурност това, от което се страхувате е по-вероятно да се случи ако продължавате да отлагате.

Ако изобщо не ви харесва това, което трябва да направите и никак не вярвате че можете да се справите, по-добре откажете задачата (ако случаят позволява това) и се захванете с някаква друга дейност.

Но ако наистина искате да се свършите задача, единственият начин да преодолеете страха и да си докажете, че можете, е просто да го направите.

Открийте скритите механизми на подсъзнанието.

Опитайте се да откриете как се е формирал този навик. Проследете назад във времето случаите, когато все е възниквало нещо, което ви е пречило да извършите дадена задача. Може да откриете че често сте се разболявали, когато е било нужно да направите нещо, което за вас е било плашещо или е изисквало усилия. Или може да отриете, че винаги, когато сте взимали решение да започнете нещо, се е появяла някаква трудност сякаш нарочно да ви саботира.

Когато осъзнаете че в много случаи болестта, неразположението или саботиращите обстоятелства са били просто част от механизма на отлагането и оправдаването на действията ви и когато преодолеете страховете си, които включват този механизъм,  те вече няма да са ви нужни и ще отпаднат.

Разделете задачата на малки части и се концентрирайте върху всяка поотделно.

Когато започнем даден проект, учим за тежък изпит, трябва да завършим доклад или имаме поставена задача, често тя ни се струва много мащабна, сложна и непосилна. Например искаме да издадем книга и само мисълта за това колко време и усилия ще ни отнеме, както и хилядите неизвестни около този процес ни карат да отлагаме за по-натам – когато сме по-мотивирани, когато обстоятелствата се променят или разполагаме с повече време. Или имаме да се подготвим за изпит с конспект от 40 въпроса и изпадаме в ужас от мисълта че ни чака къртовска работа, че никога няма да можем да го научим и отново отлагаме…Нормална реакция.

По съвсем различен начин ще стоят нещата обаче ако разделим работата на малки задачи. Например днес ще се концентрирам върху плана за книгата, след това върху събиране на материали, избиране на име и така нататък. Или решавам днес да науча само 1 точка от конспекта, без да мисля колко много въпроси са останали.

Ключовият момент тук да се концентрираме само върху конкретната стъпка.Абстрахирайте се от мисълта за това колко много работа ни чака и колко много неизвестни има в процеса. Разбира се, няма как да разрешите всичко още сега, докато сте на първия етап. Концентрирайте се само върху етапа, на който сте и лека-полека нещата ще започнат да се изясняват и нареждат.

Мартин Лутър Кинг – младши казва:

„Не е нужно да виждаш цялото стълбище, просто направи първата стъпка.“

Направете си план.

Направете си график и разпределете главните и малките задачите по дни и часове. Поставете си срокове и отмятайте свършеното. Поставеният срок винаги мобилизира, а когато приключим с дадена точка от плана и я отметнем като завършена, това носи усещане за удовлетворение, усещане, че движим нещата и вървим напред. Нека това са вашите малки победи.

Вземете решение.

Често отлагаме да свършим задача, защото е свързана с взимането на някакво решение или становище по даден въпрос. Колебанието и страхът да не сбъркаме също ни карат да отлагаме за „по-натам“, надявайки се че нещата могат да се решат сами или че утре ще ни бъде по-лесно. Това „утре“ обаче никога не идва.

Затова просто отделете време и вземете решение. Винаги е по-добре да вземеш някакво решение и да действаш, отколкото да го мислиш, да отлагаш и в крайна сметка да не предприемаш нищо. Винаги е по-добре да опиташ и да се провалиш вместо да бездействаш. А всеки провал е всъщност опит и крачка към успеха.

Изключете фейсбук, скайп, телефона, телевизора и се концентрирайте само върху конкретното занимание.

Когато дадена работа изисква усилие за задържане на вниманието, всичко наоколо се оказва по-интересно. Така неусетно може да загледате някой филм, че дори и новините. Може да убиете часове, разглеждайки уж последно „само и това“ във фейсбук.

Махнете всичко и се съсредоточете върху това, което имате да правите, сякаш съществува само то. Отдайте му се напълно. По-добре е да работите половин час, но фокусирани върху целта, отколкото часове наред, разсейващи се от други неща. Когато сте фокусирани печелите време и енергия, тогава по-бързо ще свършите всичко и ще имате време за по-приятни неща.

Редувайте работата с почивки.

Създайте си подходящ ритъм на работа, за да можете да действате пълноценно. Например 1 час работа, 10 минути почивка. Вие най-добре можете да определите как точно да направите разпределението, важното е спазвате планираното и да знаете че времето за работа е само за работа, а времето за почивка – само за пълноценна почивка.

Мотивирайте се.

Както знаете, няма нищо по-вдъхновяващо и зареждащо от мотивацията. Запитайте се защо ви е нужно да вършите дадено нещо, защо го искате, какво ще ви донесе?

Това може да е повишение, постигането на някаква много важна за вас цел, а може да бъде и просто удовлетворение от себе си, усещане за спокойствие и ред, повишаване на самооценката и т. н.

Напишете на един лист всички ползи, които ще ви донесе завършването на задачата и го сложете на видно място така че често да си го напомняте.

Направете заниманието приятно, не е нужно да чакате вдъхновение или специален момент. Създайте сами вдъхновението си.

Начертайте си нещата, които трябва да свършите, научите или създадете. Изгледайте видео или филм, свързани с темата. Това ще ви помогне да се потопите в атмосферата и ще предизвика желание да действате.

Подредете бюрото си, проветрете стаята. Пуснете вдъхновяваща музика, прочете мотивиращи текстове или цитати.

Общувайте с мотивирани, уверени в себе си и действащи хора, хора, които постигат успех. Мотивацията е заразителна и скоро ще ви завземе ентусиазъм.

Споделете с приятели за това, което възнамерявате да правите.

Ако все отлагате да реализирате дадена идея, разкажете на свои приятели за проекта си и им кажете какви са сроковете ви. Така правите един вид обещание и пред себе си, и пред тях, а това ще ви накара да бъдете по-отговорни и да не се отказвате.

Просто започнете.

Често това, което ни кара да отлагаме, е че не знаем от къде да започнем – с трудните или по-леките задачи, кои са по-важни, и кои второстепенни. Разбира се, полезно е да определите приоритетите си, да си изградите стратегия дали ще ви е по-удобно да започвате с трудните задачи или да действате от лесното към трудното, от началото към края. Всеки може да открие своя подход.

Но в случая от решаващо значение е просто да започнете – с която и да е задача. Просто започнете. Още сега!

Създайте си навика да свършвате веднага дребните задължения.

В много случаи отлагаме изпълнението на дребни задачи. Това може да е да проведем телефонен разговор, да напишем служебен имейл в отговор на запитване, да измием чиниите, да идем до банката. Все неща, които не изискват много време, но ние ги пренебрегваме с думите: „после ще го свършва, сега имам по-важна работа, нямам време за това сега.“ Колкото и дребни и не особено важни да са подобни задачки, в един момент се натрупват и ни връхлитат познатите чувства на безсилие и хаос. Ставаме раздразнителни, започваме да се оплакваме че сме прекалено натоварени, виним съдбата или хората около нас. Сутрин ставаме с напрежение и усещане че отново имаме да вършим хиляди неща. Така неусетно влизаме в ролята на „горкия аз“.

А бихме могли да избегнем това ако просто действаме, точно сега, на момента.

В повечето случаи действието изисква просто няколко минути. Можем да изберем да откажем изпълнението на дадена задача (особено в случаите, когато някой все ни моли да свършим неговата работа), може също да изберем да възложим част от отговорностите в къщи на другите членове от домакинството (например и детето може да изхвърли боклука), но да трупаме задачи, да отлагаме и да обвиняваме света за положението ни, е напълно безсмислено и безполезно.

А вие какво мислите? Как се справяте с отлагането?

Споделете вашият начин и идеи.

интернет

Какво е това тренинг група?

Тренинг групата е форма на социалнопсихологическо обучение, в която участниците (между 5 и 7 човека)  учат за себе си, посредством общуването по между си.  Използвайки обратната връзка, решаването на проблеми и ролевите игри /като методи/, участниците достигат до нови модели за поведение, прозрения и разбирания за себе си, другите и социалните групи. По този начин участниците   могат да разберат как  техните думи или действия отключват емоционални реакции у хората, с които общуват,  подчертано ориентирани към развитие на умения и стратегии и междуличностната комуникация.

Ползи:

1.Снижават се разходите за самоусъвършенстване и научаване.

2.Подаване и получаване на обратна връзка веднага след демонстрирано поведение.

3.Компенсират се пропуски  в социализация, обучение, възпитание.

4.Възможност за споделяне на мнения, възгледи, социално сравняване в групата.

5.Намиране на добронамерена, приятелски настроена среда, съпричастна към проблемите на личността.

6.Удовлетворяване на потребността от споделяне, съ-преживяване, разбиране.

7.Преодоляване на стереотипи, шаблони.

8.Усвояване на методи, които са в основата на формиране на различни социални умения.

9.Удовлетворяване потребностите на личността да научи повече за себе си и за другите.

10.Възможност за експериментиране на различен тип социално поведение, противоположно на представите на личността.

11.Адекватно разбиране на междуличностните отношения.

12.Облекчаване процеса на саморазкриване.

13.Преживяване на процеса на принадлежност към група.

Защо не настъпва промяна ?

Всички около мен полагат толкова много усилия да ми помогнат, да ме променят. Не се получава,  загубих толкова много любими хора, загубих себе си...

Никой никого не би могъл да промени!!!

А дори и да има силата, не бива!!!

    Веднъж в един пашкул се появила малка пукнатина, един човек стоял часове и наблюдавал как през тази малка цепнатина се опитвала да излезе пеперуда. Минало доста време, но пеперудата сякаш изоставила своите усилия, а цепнатината оставала все така малка. На човека му се сторило, че пеперудата е направила всичко възможно и че у нея не са останали никакви сили за каквото и да било повече. Тогава човекът решил да помогне на пеперудата: взел малко ножче и разрязал пашкула. Пеперуда излязла веднага. Но нейното телце било слабо и немощно, крилата й били недоразвити и едва се движели. Човекът продължил да наблюдава, мислейки че крилата на пеперудата ще се оправят, ще укрепнат и тя ще може да лети. Но нищо подобно не се случило.

През остатъка от живота си пеперудата се влачила по земята. Тя така и не могла да литне.

И всичко само заради това, че човекът, желаейки да й помогне, не разбрал, че усилието за излизане от пашкула е необходимо на пеперудата, за да може течността от тялото й да премине в крилата, те да се разгърнат и така тя да може да лети.

Никой никого не би могъл да промени.

Само вие сте в състояние да го сторите. Никой друг. Другите може да си приписват заслугите за промяната ви, но то е защото сте им позволили. Вашата промяна е изцяло под ваш контрол. Вие избирате какво да правите и какво не, на кои мисли и чувства да реагирате и кои да игнорирате. Вие избирате кога да сте зависими и кога да отстоявате себе си. Ако изберете да предадете властта над себе си на някой друг, то вие го овластявате и вие сте тези, които да решите кога да си я върнете обратно.

Неслучайно използвам толкова пъти думите  вие избирате, за да наблегна върху това, че вашият живот е под ваш контрол. Дори когато не чувствате, че го управлявате, вие сте тези, които сте взели това решение.

Защо идеята, че избираме и управляваме  живота си е толкова трудна за приемане? Може би защото първоначално, като деца, сме били безпомощни и неспособни да избираме. Тези, които са се грижели за нас са имали решаваща власт над нас. За да оцелеем, напълно сме зависели от тях.(разбира се това не сме го разбирали, тъй като сме били деца и това е естественият процес на развитие). Започнали сме животаа си с чувство на безпомощност, а щом сме понечили да отстояваме себе си( по детски, разбира се, защото това се случва на около 2 год. възраст), незнаещите ни родители са ни наричали „непослушни, лоши….” , дори  може и да са ни наказвали, задето не сме били „добри”. Ето така бързо сме започнали да се страхуваме да сме „лоши” т.е. да правим това, което искаме.

Основна потребност на човека е да бъде обичан: дори да е нахранено и изкъпано, детето може да „умре” без докосване и обич. Кожата ни се нуждае да бъде докосвана, телата ни прегръщани, душите ни се нуждаят да се чувстват обичани. Бихме платили и невъзможната цена, само и само да задоволим тези нужди. Много често цената  е  чувството, че предаваме себе си.  Учили са ни да предаваме властта над себе си и че тези, които я поемат, в замяна ще ни дарят любов, обич… За жалост не е така. Парадоксът е, че хората повече харесват „цялостните” личности (дори и ние самите), тези с непокътната власт над себе си, отколкото безпомощните и зависимите.

Още като деца, после като юноши сме разбрали, че това което искаме, се разрушава от по-силните – родителите ни, учителите ни, дори от връстниците ни.

 Тогава как и кога да разберем, че повече си струва да даваш израз на личната си воля?  Ако в хода на живота ни има   здравословни  взаимоотношения или намирайки си подходящи ролеви модели можем и да разберем и да се научим как. Ако обаче не сме попаднали на такива, психологът консултант или психотерапевт би изпълнил тази функция.

Но нито той, нито ролевия модел, нито обичащият ви приятел може да ви промени.  Те биха могли само да осигурят атмосфера и условия за обрат у вас. Да ви насърчават да отстоявате своя Аз, да си възвърнете властта над себе си, да поемате рискове, да правите грешки и да знаете, че винаги сте приети и ценени.

Никой не е в състояние да ви промени.  Както и обратното- вие не можете да промените никого освен себе си.  Психологът  през своите умения  ще ви помогне да концентрирате вниманието си върху собствената личност. В резултат на времето и енергията, вложени в това да се промените, ще се почувствате по-силни, по-цялостни и управляващи себе си. Ще спечелите вие и ще ви ценят за онова, което сте направили.

Емилия Дамянова

Свободата да бъдем Себе си

„Има три неща, които възрастните

могат да научат от децата:

да бъдат радостни без повод,

винаги да са заети с нещо и

 да се стремят

с всички сили към това,

което желаят.„

Паулу  Куелю

Свободни ли сме да бъдем такива, каквито сме?

Истинската свобода е свързана с човешкия дух — това е свободата да бъдем такива, каквито сме.

Кой ни пречи да бъдем свободни? Обвиняваме правителството, времето, родителите си, религията, Бог.

Кой наистина ни пречи да бъдем свободни? Сами си пречим.

Какво всъщност означава да бъдеш свободен?

Понякога се женим и казваме, че сме загубили свободата си, после се развеждаме и пак не сме свободни. Какво ни пречи? Защо не можем да бъдем самите себе си?

Пазим стари спомени за времето, когато сме били свободни и това ни е харесвало, но сме забравили какво наистина означава свобода.

Когато видим дете на две, три или може би четири години, откриваме свободно човешко същество. Защо това същество е свободно? Защото прави, каквото иска.

То е напълно диво. Точно като все още неопитомено цвете, дърво или животно — диво!

И ако наблюдаваме двегодишни дечица, забелязваме, че през повечето време те са широко усмихнати и се забавляват. Те изследват света. Не се боят да играят. Страхуват се, когато се наранят, когато са гладни, когато някоя от потребностите им не е удовлетворена, но не се тревожат за миналото, не се вълнуват от бъдещето и живеят само в настоящето.

Малките деца не се боят да изразяват чувствата си. Те са толкова любящи, че ако срещнат любов, разтапят се в нея. Изобщо не се боят да обичат. Това е описанието на нормално човешко същество.

Като деца ние не се боим от бъдещето, нито се срамуваме от миналото. Нормалната ни човешка наклонност е да се радваме на живота, да играем, да изследваме, да бъдем щастливи и да обичаме.

Коя богиня е в теб?

Коя богиня е движеща сила в теб и кои са тези богини?

С какво може да се обясни това, че за някои жени най-важни са брака и децата, докато други поставят на първо място независимостта и професионалните постижения? Защо има жени, които в една ситуация се държат като екстровертни и рационални кариеристи, обръщащи прецизно внимание на детайлите, докато в друга се превръщат в интровертни домакини и грижовни майки? Колкото по-сложно устроена е една жена, толкова по-вероятно е в нея да действат няколко богини. Задачата на съвременната жена е съзнателно да избере кои от тях да развива и кои да преодолява.

"Богините във всяка жена" Джийн Шинода Болън

Артемида, богинята на лова и луната, олицетворява независимата, устремена към постижения жена.

Атина, богинята на мъдростта и занаятите, представлява разумната, самоуверена жена, която се вслушва по-скоро в ума, отколкото в сърцето си.

Хестия, богинята на сърцето, превъплъщава търпеливата и уравновесена жена, която обича да се усамотява и излъчва усещане за неприкосновеност и цялостност.

Хера, богинята на брака, е символ на жената, за която ролята на ученик, професионалист или майка са второстепенни в сравнение с първичната й цел да се омъжи.

Деметра, богинята на плодородието и архетип на майката, представлява порива у жената да осигури на децата си физическа и духовна грижа.

Персефона, девойка и владетелка на подземното царство, изразява склонността на жената към покорство, пасивност и стремежа да се хареса и да бъде желана от другите.

Афродита, богинята на любовта и красотата, „алхимичната” богиня, управляваща насладата на жената от любовта и красотата, сексуалността и чувствеността, тласка жените към осъществяване на творческите им и съзидателни функции.

Първата група богини включва девствените богини – Артемида, Атина и Хестия. Във втората група обединява уязвимите богини – Хера, Деметра и Персефона. Третата група е особена, в нея попада една единствена богиня - Афродита, богинята на любовта и трансформацията.

Всяка една от група богини се характеризира с различни потребности, различно отношение към околните, различни любими роли и т.н. Всяка от тях притежава както положителни, така и отрицателни черти – митът на всяка конкретна богиня разкрива кои са значимите за нея ценности, както и метафорично изразява какво би могла да направи жената, ако в психиката й е активирана дадена богиня.

Първата група - тази на девствените богини - АТИНА, АРТЕМИДА, ХЕСТИЯ.

Тези три богини олицетворяват онази самодостатъчна и независима част от жената, която не се нуждае от интимна връзка с някого (мъж, приятели, деца), за да се чувства значима и пълноценна. Атина и Артемида са богини, ориентирани към постиженията, към изявата в обществото, докато Хестия е фокусирана навътре, към себе си, към собствените си преживявания. И трите богини изразяват вътрешния импулс на жената да развива таланта си, да реализира целите си, да се състезава с другите, да решава и преодолява проблемите.

От психологична гледна точка, девствените богини в жената изразяват нейната най-истинска същност – коя е тя, в какво вярва, каква иска да бъде в живота си.

УЯЗВИМИТЕ БОГИНИ – ХЕРА, ДЕМЕТРА И ПЕРСЕФОНА

        Представящи традиционните роли на жената като съпруга, майка и дъщеря. Те са богините, чиято идентичност и благосъстояние зависят от свързаността им със значим за тях човек, т.е изразяват потребността на жената от интимна свързаност.

            В митологичен план, и трите богини са били отвличани, изнасилвани, доминирани или унижавани от мъжките богове. Всяка една от тях е страдала при разрушаване на значимата за нея връзка, всяка се е чувствала безпомощна и е реагирала по присъщия за нея начин (Хера – с гняв и ярост, Деметра и Персефона – с депресия) – т.е в определен момент от живота си те са проявили симптоми, свързани с определени психологични разстройства. В този смисъл, жените, у които тези архетипи са активни, са предразположени към уязвимост. Същественото в живота им не са постиженията, автономността или новите преживявания, а свързаността с Другия.

        Това, което ги мотивира, е именно свързаността – любовта, одобрението, потребността да имаш мъж до себе си (Хера), да се грижиш за някого (Деметра) или да бъдеш зависим (Персефона). За тези три жени вместването в традиционите женски роли (съпруга, майка, дъщеря) е достатъчно, за да осмисли живота им.

АФРОДИТА  – БОГИНЯ  НА  ТРАНСФОРМАЦИЯТА

Афродита, най-общо казано, ни помага да сменяме двете роли. Да превърне в прелъстителка жената-войн, когато се налага. Да провокира привързаната към семейството да не се занемари, да остане красива и секси жена

Жулиета Иванова

Егото

   Висша форма на самокапсулация, много добре използвана срещу нас. Развива се отново чрез целия погрешен модел на възпитание, обучение и разбира се – медията. Много отчетливо изразено при всички хора с материална насоченост и постигане в живота.
      Пазарът предлага все повече фалш, вменени ценности и лъскави продукти, от които ние сме неудържимо привлечени. Консуматорството взима своя връх и е насочено към развитие на егото у човека. В резултат семейства се разделят, човешкото същество е неспособно да прави компромиси. Космическата енергия не стига до съзнанието и не може да бъде обработена и идейно възприета поради засиленото чувство за собствена значимост.
      Самохвалството и самоувереността – форми на програмиране от егото. Ключови фрази, които ги разкриват: “Или ще стане както аз казвам, или няма да стане”, “Аз,... Аз,... Аз,... Аз... (Аз)”, “Знам, че в друга ситуация бих постъпил по друг начин, а не глупаво като теб!”. Не! Не знаете! Трябва да сте разбрали, че нещата никога не са такива, каквито ги мислим първоначално! Както е посочено в  Матрицата V – тук сме заради преживяванията си и, въпреки че те са в голямата си част предварително избрани, преди самата инкарнация да се въплъти, ние не ги помним нарочно, за да са преживяванията стойностни, носещи смисъл и реален опит! Поради същата причина не помним и миналите си животи. Та ние едвам се справяме с осмислянето на настоящия си живот, а представяте ли си да помним и травмите от предишните си такива?
      Категоричност плюс ключови думи като “знам” са белег на програмиране, извършено през егото. Самото то съществува отново заради рептилоидните ни гени – влечугоподобните са крайно егоистични и агресивни същества, които не търпят неподчинение и неизпълнение на тяхната собствена воля. Това ги вбесява и изкарва извън контрол.

      Най-опасно и зловещо е егото у хората, които имат езотерична насоченост. Това се нарича духовно високомерие и е много по-страшно от обикновеното его – продукт на социума, защото духовното високомерие има претенцията за една по-дълбока основа на разбиране и осмисляне на света, но то съдържа в себе си и много по-голяма степен на самозабравяне и подценяване на обикновения човек. Когато разбирането и способностите на пълно съзнание са изкривени навътре, към егото, това може да причини много зло. Този проблем е бил изживяван и се изживява от хората на Земята. Най-опасни са изживяващите себе си като богове, духовни водачи и гуру-та, които вярват, че са много повече от обикновени човеци. Тяхната категоричност, самоувереност и агресивност понякога са много по-изявени, отколкото в първия случай. Обикновено те, както и хората, които привличат около себе си, поддържат с ток цял астрален небостъргач, ако трябва да се изразя образно.
      Важното в случая е, че Егото е нещо, което също можем да променим – с работа и правилно разбиране. Такова всеки изгражда сам за себе си. Рецепти е грешно да се дават, защото не са общовалидни и биха навредили. Всички преминаваме през това при различните си инкарнации – това е естественият поток на нещата. На човек, повлиян силно от своя егоически егрегор, обикновено не може да бъде помогнато. Той трябва да бъде оставен сам да изживее избора си, за който е дошъл този път на Земята, и да извади своите поуки. Където е възможно да бъде даден импулс, това задължително се усеща от по-сетивните събудени души.
      Подчертавам, че говоря за егото като форма на себичност и егоцентризъм, обслужващи личните потребности на индивида. Да обичаш себе си по еволюционния начин е нещо съвсем друго! Най-важното е да започнем да работим върху себе си. Пътят на себелюбието и личната гордост са пропастта, която очаква само нашето невнимание и най-малкото залитане. По този път се превръщаме в детективи, които винаги внимават за това какво може да им се случи, какво може да ги засегне. Търсим доказателства за това, че ни обичат или не ни обичат. Толкова силно се съсредоточаваме в собственото си Аз, че не правим нищо друго, освен да го заздравяваме.

      Според толтеките, най-добре е никой да не ни обича. Проявете своята любов, без да търсите любовта на хората. Връзката е Божествена, когато човек има такава широка любов, че като обича, да не очаква да му дадат нещо в замяна. Щом очаква, той не е никакъв извор. Той е доилка. Като търсите любовта на някого, вие винаги ще имате терзание. Когато някой ви каже, че ви обича, кажете му: “Ти вършиш волята Божия”. Не питайте другия: “Ти обичаш ли ме?” Щом питате, всичко ще изгубите. Кой как ни обича, то не е наша работа. Това е работа на другите. А ние как обичаме, това е наша работа. Любовта стои над всяка религия. Ако наистина искате да промените нещо, ще го изразите външно още сега, още утре като отидете на работа, още сега, като си легнете, ще мислите по друг начин, ще сънувате по друг начин! ДНЕС!
Инак сме свършени! Тук се крие цялото езотерично знание, няма техники, няма отваряне на чакри, няма левитация - всичко е в това как се себеизразяваме и доколко осъзнаваме, че ние сътворяваме собствения си свят! Не можем да четем книги до безкрай и да се правим на мъдри в компания. Тези, които знаят и не правят нищо, са по-вредни за планетата от тези, които са слепи! На тях може и да им е простено, защото това е нивото им, но вие извършвате кармичен грях спрямо себе си, бездействайки!
      Животът ни оставя неограничена свобода да вярваме в неговите ограничения! Докато не се освободим от: своята привързаност към формата, своите вярвания и убеждения в каквото и да било, своите очаквания и намерения, своето Его, своето вкопчване в това на всяка цена “да Бъда!” – гарантирам, че ще преминаваме от една фалшива вяра в друга, все обслужващи каприза ни за комфорт във “времето” и “пространството”.
      Всички хора се нуждаят от ново разбиране за живота. Правилната обмяна между мисли, чувства и постъпки подразбира правилно развиване на човешката душа.

Жулиета Иванова

Как да говорим, така че хората да искат да слушат

Чувствали ли сте някога сякаш говорите, но никой не Ви слуша?

Джулиан Трежър може да помогне.

В тази полезна лекция, експертът по звук демонстрира принципите на правилното говорене - от някои полезни вокални упражнения до съвети как да говорим с емпатия.

Лекция, която може да помогне на света да звучи по-красиво.

От къде произлизат „Крилатите фази”?

 Ахилесова пета

Ахилесова пета означава лесно ранимо място.Древногръцкият герой Ахил бил според Омир най-красивият и най-смелият герой в Троянската война. Когато го родила майка му го потопила в чудотворната река Стике , за да бъде неуязвим. Държала го за петата , затова тя останала уязвимото място на тялото му. Точно там го улучила стрелата на Парис и той бил убит.

Прокрустово ложе

Изразът да разпъваш някого върху Прокрустово ложе се използва за неприятна ,  лоша ситуация – изкуствена мярка , към която насилствено се нагаждат реалните неща. Според древногръцкия мит Покруст поставял жертвите си върху легло. Ако се окажело късо за тях , отсичал краката им , а ако било дълго – опъвал ги , докато стигнат края на леглото.

Лебедова песен

Произходът на словосъчетанието Лебедова песен не е свързан с историята , а с природата с живота в тайгата. Лебедите , който живеят на Полярния кръг , понякога биват изненадани във водата от силния студ и остават приковани в леда. Докато умират бавно и мъченически , те издават звуци , наподобяващи тъжна песен . Днес изразът означава нечия последна , предсмъртна творба.

Танталови мъки

Да изживееш Танталови мъки означава да понасяш огромни страдания , предизвикани от близостта на нещо силно желано , но непостижимо.Древногъцкия крал Тантал убил сина си и за да изпробва дали боговете са всезнаещи и всемогъщи , нагостил ги с ястия от тялото му. Боговете разкрили кралската подлост , възкресили сина , а бащата хвърлили в преизподнята , където страдал от вечна жажда и глад.

Дамоклев меч

Когато се казва ,че под нечия глава виси Дамоклев меч се има предвид голяма , постоянно надвиснала над някого опасност. Също води началото си от историческа случка. Сицилианският тиранин Дионис (4 в. пр. Хр)  имал приятел Дамокъл , който твърдял че е щастлив защото е богат. Но Дионис  постоянно се страхувал от гнева на поданиците си и не се доверявал дори на Дамокъл. Веднъж поканил Дамокъл , опсипал го с почести и богатство , а на празничната трапеза наредил да окачат над главата му остър нож , който виси на конски косъм. Дамокъл никога повече не се почувствал щастлив , а живеел в постоянен страх.

Сизифовският труд

Сизифовският труд е тежък ,но без полза. Митичният основател на Коринт бил осъден в преизподнята да търкаля нагоре по стръмнината огромен камък , но преди върха  той винаги се свличал обратно в подмножието.

Гордиев възел

Често си служим с фразата да разрежем Гордиевия възел , когато става дума за много заплетен и трудно решим въпрос. В храма на град Гордиан със сложен възел била превързана колестница. Според пророчеството , този който развърже възела , щял да превземе Азия. Александър Велики не успял да го развърже , апросто го разсякъл с меча си.

Ябълката на раздора

Ябълката на раздора , като израз днес означава причина или обект на спорове, вражди , несъгласия. Парис синът на троянския крал Приам , трябвало да отсъди на коя от трите богини – Хера , Атина и Афродита – трябва да бъде дадена „ябълката на красотата”. Дал я на Афродита , която му обещала за съпруга красивата Елена (тоест  ябълката) и избухнала Троянската война.

Жулиета  Иванова